една супа, моля
Мишел ми го изпрати 😉 мнооого се смях
това си го харесах в блога на eneya
Здравейте, и добре дошли на горещата линия за умствено болни.
Ако сте вманиечено-убедителен натиснете 1 многократно.
Ако сте зависим от други хора, помолете някой да натисне 2 вместо вас.
много обичам да спя. ама страшно много. вероятно затова не ме е страх от смъртта 😀
през последните седмици няколко пъти ходих да ми взимат кръв за изследвания. обикновено това се прави рано сутрин, на гладен стомах. по това време няма на кой да оставя Ния и я взимам с мен. с един удар два заека – разходка за нея в скута на мама (или по-точно в кенгуруто) и движение за мен (определено имам нужда 😀 ).
тази сутрин направихме същото упражнение.
Е я понее нали съм шоп – ще рече твърдотъпоглавец, па тая тема зе че ми се виде тъпичка, ама нали Прекрасната, Нежна и Слънчева Блу очаква коментара ми, та ей го(в)на и него:
начи, оказах се в тъжното поселище Яна.
та там, на завоя, има некво хранилище. тегави тараби, мазна смрад, лигави покривки, солта – в шишета от сос с пробити дупки на капачките. хлеба е на късове.
обачееее…. най-перфектните кюфтета на света. със лук, сочни, запеченки на скарата с дървени въглища. мечта… гарнитурата зеле, лук с лютеница и боб.
класика.
това го мернах при marfieta. естествено, че ще го пусна и аз
Чавдар Шинов
Красив и здравословен е отдихът в планината, щастлив и прероден се чувства човек сред нейните бетонни полянки, мраморни стълбища и асфалтови горички. Незабравими и вълнуващи са спомените от кокетните високопланински кебапчийници, от накацалите като бели птици по планинските ридове бингозали и механи, от надвисналите над урвите хотелски комплекси…