на моето дете

Стандартен

Майка! Само жена, която е родила, може да разбере истински смисъла на тази дума.

Трудно бих могла да опиша какво усетих в мига, когато нашето малко Слънце се появи на бял свят. В мига, когато чух най-прекрасния плач и видях най-прекрасното мъничко създание. В този миг се забравят всякакви болки и неразположения по време на бременността и на самото раждане. Тогава осъзнаваш, че всичко си е струвало, всяка болка, всеки натрупан кг, всяко трудно ставане от леглото и стотиците останали неразположения по време на бременността. В този миг осъзнаваш, че чудото е станало! Самото растене на бебчето вътре в теб е чудо. Невероятно е! Невероятно е чувството, когато усетиш първото ритниче; когато започнеш да усещаш всяко протягане, всяко обръщане, дори хълцането на мъничкото същество вътре в теб. Невероятно е! Умората и безсънните нощи, които предстоят – всичко това си струва! Само и единствено заради малкото човече, само заради неговата все още беззъба усимвка, само заради неговото гугукане и още и още – струва си!

Read the rest of this entry

Нов живот

Стандартен

започнал на шега
подир любовната игра.
Расте в мен, с часове,
дори минути
и Расте.
Странно е,
красиво,
Слънчево и цветно.
В мен расте
Човече!
Думи не намирам…
Какво усещам, чувствам
при всеки удар
или може би ритник.
Затаила дъх,
не спирам да се моля –
за здраве и живот
на малкия бебок
и бъдещите
Татко,
Мама!

10.04.2006

no comment

Стандартен

Работим от сутрин до вечер. Ден след ден работим.
За някаква заплат(к)а изгаряме телата си.
Преуморени. Недоспали. Изнервени бързаме.. цигарка.. срещи.. договори..
кафе.. срокове.. клиенти.. цигарка..
Отброяваме всяка изминала минута с надеждата да отмине деня неусетно. Мечтаем да няма задръстване на път за вкъщи. Мечтаем за прегръдката на любимия. Мечтаем за неговата усмивка и целувка. Мечтаем за кратката разходка с кучето вечер преди сън. Мечтаем за миризмата на горящи дърва в камината. Мечтаем да не сме преуморени. Мечтаем за повече часа сън. Мечтаем за по-малко бързане. Мечтаем за нормално(?) работно време. Мечтаем… Мечтаем… Мечтаем… Мечтаейки заспиваме тихо прегърнали любимия човек до себе си… Дори целувката за лека нощ застива във въздуха…
Зъъъррр
Сутрин е. Началото на поредния изтощителен работен ден. Започваме отброяването на минутите, още преди да се разсъним…

02.12.2005