няма начин да не сте чували за Финдли 🙂 :
– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли.
– Не зная как си се решил…
– Реших се – каза Финдли
– Ти май си нещо наумил.
– Май нещо – каза Финдли.
– При тебе ако дойда вън…
– Ела де! – каза Финдли.
– Нощта ще минеме без сън.
– Ще минем! – каза Финдли
– При мен да дойдеш, току-виж…
– Да дойда! – каза Финдли
– До утре ти ще престоиш.
– До утре! – каза Финдли.
– Веднъж да минеш моя праг…
– Да мина! – каза Финдли
– И утре, знам, ще тропаш пак.
– Ще тропам! – каза Финдли.
– Ще ти отворя, ала чуй…
– Отваряй!… – каза Финдли.
– Ни дума никому за туй.
– Ни дума! – каза Финдли.
Робърт Бърнс (в превод на Владимир Свинтила)
а ето това е оригинала: Wha Is That At My Bower-Door
mikiblue.com 
лелеееееееееееееееееее – честно казано сега чувам за тоя Финдли, ама надали ще го забравя. Мерси за урока 🙂
моля, моля 🙂
ето че има начин – някой не е чувал за финдли 🙂
Ох, така обичам Робърт Бърнс 🙂
е, то някой може пък да е запленен от Едмънд Спенсър… Не съдете мен, простата, предварително. Аз сама ще се осъдя и даже в момента го правя, но присъдата няма да я изпълни никой от вас…
Айде, лека нощ, кралице на феите…
ейййй, аз много го харесвам това стихотворение, 10ю
Страхотно, невероятно…всъщност речника ми е твърде беден за да опиша ТОВА. Затова само ще кажа БЛАГОДАРЯ
моля 🙂