няма начин да не сте чували за Финдли 
:
- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам – каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! – каза Финдли.
- Не зная как си се решил…
- Реших се – каза Финдли
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо – каза Финдли.
- При тебе ако дойда вън…
- Ела де! – каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! – каза Финдли
- При мен да дойдеш, току-виж…
- Да дойда! – каза Финдли
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! – каза Финдли.
- Веднъж да минеш моя праг…
- Да мина! – каза Финдли
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! – каза Финдли.
- Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй!… – каза Финдли.
- Ни дума никому за туй.
- Ни дума! – каза Финдли.
Робърт Бърнс (в превод на Владимир Свинтила)
а ето това е оригинала: Wha Is That At My Bower-Door
лелеееееееееееееееееее – честно казано сега чувам за тоя Финдли, ама надали ще го забравя. Мерси за урока
моля, моля
ето че има начин – някой не е чувал за финдли
Ох, така обичам Робърт Бърнс
е, то някой може пък да е запленен от Едмънд Спенсър… Не съдете мен, простата, предварително. Аз сама ще се осъдя и даже в момента го правя, но присъдата няма да я изпълни никой от вас…
Айде, лека нощ, кралице на феите…
ейййй, аз много го харесвам това стихотворение, 10ю
Страхотно, невероятно…всъщност речника ми е твърде беден за да опиша ТОВА. Затова само ще кажа БЛАГОДАРЯ
моля