просто не се стърпях

след като разгледахме по-разпространените в този ареал бабки, предлагам да обърнем взор към това странно същество – орландовското гъзе.

орландовските гъзета могат най-общо да се разделят на две групи: мургави и не чак толкова мургави. но независимо от това към коя група принадлежат, те притежават почти идентични характеристики. нека ги разгледаме по-подробно:

1. походката

това е най-характерната черта на орландовското гъзе. ако отхвърлим идеята, че този странен начин на придвижване е генетично заложен, остава варианта да е отработен след зверски труд и упражнения.

гъзето се придвижва по следния начин – или енергично, или лежерно, понякога и с провлачване на крайниците, но винаги с разтворени колене (това е свързано със сакралното действие, което ще разгледаме по-нататък). стъпалата също са възможно най разтворени. прилича малко на знаменитата походка на чарли чаплин, но тазът е силно изнесен напред а торсът – максимално назад (подобно на походката на вълка от “ну, погоди!”). раменете са сгърбени, ръцете се веят около торса като при маршировка. раменете ритмично се поклащат, като при всяка крачка срещуположното рамо се накланя към изнесеното встрани коляно. главата енергично се върти във всички възможни посоки. на всеки 20-30 метра гъзето поспира, за да извърши сакралното деиствие, което ще разгледаме в следващата точка:

2. топките

тази точка и всички останали прочетете тук: орландо (гъзетата)