като съм подкарала кулинарията, айде да продължавам в същия дух. няма лошо, а и сърдити предполагам щото покрай мързеливото око на диването, очилата, евентуалната (уж козметична) операция, за друго не ми се мисли, а и много, много не ми остава време за блог-пространството, за което МОЛЯ да ме извините. та така.
наумила съм си няколко рецепти да споделя, но ще започна отпред назад. преди време една Марулка ме гости с нейните невероятни рулца от тиквички. 😀 ето какво се получи, мааалко по-различно от оригинала:
необходими продукти за моите рулца:
около 1кг тиквички
400гр пикантна салата
½ пакетче майонеза
2-3с.л. кисело мляко
копър, черен пипер
олио за пържене
тиквичките се измиват, обелват и нарязват на филийки по цялата им дължина. (тиквичките може и да не се белят. ако ги обелите има опасност да се разкашкат, ако не ги обелите кората може да нагарча. въпрос на предпочитание. обелих ги с белачка за картофи – много удобна джиджавка за белене на разни плодове и зеленчуци)
готовите филийки се овалват в брашно и се пържат в олиото.
добре е изпържените тиквички да оставите върху домакинска хартия (или салфетки), така излишната мазнина от пърженето ще попие.
от останалите продукти се забърква еднородна смес.
с готовата плънка се маже всяка тиквичка и се навива на руло.
рулцата от тиквички се нареждат в подходящ съд и се оставят в хладилник да се охладят за няколко часа. колкото повече, толкова повече.
за плънката използвах пикантна салата, защото в кварталното магазинче нямаше никакво меко или кремообразно сирене. самата салата е овкусена с чесън и сол, затова и не съм добавяла допълнително.
И все пак какво има в тази пикантна салата?
Състав: извара, сметана, майонеза, кисело мляко, чесън, сол
🙂 Благодаря. Питах, защото имах намерение да ги изпробвам тия рулца. Пък по тази логика мисля да напиша за моите тиквички бюрек – нещо от подобно са, ама като не съм ги правила скоро и нямам снимки…
аз, честно да си кажа, се притесних за „диването“ и ти пожелавам успешна операция, здраво детенце и спокойно дишане най-накрая!
Благодаря 🙂
Pingback: Математиката като изкуство « Жълтурчето