Category Archives: безименна

реване и уред

Стандартен

едното няма нищо общо с другото :mrgreen:

не става въпрос за уред, с който да си направим реване и в никакъв случай нямам предвид този уред, още по-малко уред за правене на свещи.

„говоря“ за един друг уред, който видях онзи ден. уникално е просто.. може и вече да е познат на широката публика, но аз съм длъжна да ви покажа ТОВА видео. ако в гардероба ви преобладават тениските – заслужава си още повече :mrgreen: друг поглед:

сега пък се чудите: това реване какво общо има с няколко парчета картон и малко тиксо? ще ви отговоря: НИЩО 😀

преди време бях пускала рецепта за моето реване; онзи ден го спретнах и допълних рецептата с една прекрасна снимка :mrgreen:

недоволни туристи

Стандартен

попаднах на жалби отправени от гневни туристи към туроператорските фирми, които са уредили почивките им. бих искала да споделя някои от тях, без да оставям коментари и да заставам на нечия страна. :mrgreen:

„сблъсках се с истинска простащина от страна на хотелския персонал в Мадрид. келнерите в ресторанта говореха само испански, английски и френски. заради това бях принудена да общувам с тях с жестове. по време на един такъв „разговор“, без да искам, разлях бутилка червено вино и съсипах чисто новата си рокля. моля да ми бъде възстановена стойността на друхата ($600), както и цената на бутилката вино ($20).“

„когато купувах пакета, изрично помолих агента ви да ми ангажира хотелска стая, в която може да се вари вода. вашият сътрудник ме разбра погрешно и ми нае стая с кафе-машина. но в нея е невъзможно да бъдат варени ролки за коса, поради което бях принудена всеки ден да ползвам услугите на фризьор. настоявам да ми бъдат покрити тези разходи.“

„ние платихме за морска екскурзия, предлагаща лов на акули – пише друг гневен гражданин, завърнал се от Португалия. – прекарахме в морето 4 часа, измръзнахме, подгизнахме, но акулите така и не се появиха. настояваме да ни бъде възстановена стойността на пътуването и да бъдем обещетени за моралните щети, които понесохме, както и за увреденото ни здраве.“

Read the rest of this entry

мания

Стандартен

Двойно спираловидно връзванепопаднах на интересна тема в един форум.

според вас по колко различни начина можете да завържете обувките си?

10? 100? 10 000? 100 000 000? а?

ха на бас, че няма да познаете (освен, ако не сте чели някоя статийка по въпроса :mrgreen: )

като начало малко математика:

математическо изчисление на методите за връзване на обувки:

Read the rest of this entry

3 деца загубиха своята майчица

Стандартен

може би сте гледали новините по телевизията тези дни или сте чели инфо в нета, може би знаете за ужасната катастрофа с трагичен край при Долни Богров, може би от този пост ще разберете. това всъщност няма значение.

следя отблизо състоянието на дечицата, на таткото (на който му предстои важна операция, дано всичко мине успешно. като се замисля, ако не се беше случила катастрофата, може би нямаше да се открие тумора навреме…).

имам желание и ще помогна по някакъв начин на сирачетата и семейството.

съпреживявайки поредната трагедия, за сетен път осъзнавам, че да сме живи и здрави е най-най-важното и ценно нещо в този живот, всичко останало е преходно. всичко.

ще цитирам част от думите на братът на Жанет, майката загинала така нелепо:

Read the rest of this entry

снежна картина

Стандартен

навън е невероятноснежнбялприказен мраз. ако пък и слънцето се усмихва, картината е приказна.

за съжаление на много места из страната положението е бедствено.

няма да пиша за проблемите, а ще покажа три снимки, които направих вчера следобед и днес сутринта.

snow (1)

snow (2)

snow (3)

мръсна приказка

Стандартен

Представете си, че живеете във Великобритания. Купувате си вестник „Таймс” и някъде вътре виждате снимка на шефа на „Швепс”, прекрачил тялото на собственоръчно убит от него носорог на сафари в Африка. При това снимката не е находка на фоторепортери на вестника, а явно изпратена от PR отдела на фирмата. Само че в нормалните държави не е необходимо да убиваш диви животни, за да те уважават. Наистина.

Вчера, както си работех на компютъра…

Утре-то

Стандартен

скоро за пореден път попаднах на прощалното писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес. сигурно сте го чели не веднъж. но все пак, ако имате минутка време, прочетете:

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини – рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

Read the rest of this entry

***

Стандартен

… През ноща не съм усетил кога е тръгнал. Измъкнал се е безшумно. Когато го настигнах, вървеше решително и бързо. Каза ми само:
– А, ти си тук…
И ме хвана за ръката. Но още се измъчваше:
– Сбърка, че дойде. Ще ти бъде тежко. Ще изглеждам мъртъв, но няма а е вярно…
Аз мълчах.
– Разбираш ли. Много е далече. Не мога да взема това тяло. Много е тежко.
Аз мълчах.
– Но то ще е като стара изоставена черупка. В старите черупки няма нищо тъжно…
Аз мълчах.
Той малко се обезсърчи. Но направи още едно усилие:
– Знаеш ли, ще бъде приятно. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясъл чекрък… Всички звезди ще ми дават вода…
Аз мълчах.
– Ще бъде толкова забавно! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета, аз ще имам петстотин милиона извора…
Сега и той млъкна, защото плачеше….

– Тук е. Остави ме да направя сам една крачка…
И седна, защото го беше страх…

http://malkiqtprinc.atspace.com/

***

Криско, звездичке, бъди щастлив там, където си и знай, че винаги ще бъдеш в мислите и сърцата ни, както и всички останали мъничета, които никога няма да порастнат…