Не спестявайте вашата любов и не я пресмятайте. Не се скъпете. Така ще изгубите всичко. Обратно, позволете на вашата любов да цъфти, споделяйте я, раздавайте я, нека тя расте.
Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци – всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.
петиция в защита на медиците ни http://www.petitiononline.com/bulgaria/
много ми се искаше присъдата да е друга, но уви 😦 думите са излишни…
… за Новата Година да люшнем ний хорце!
прочетох ей тези невчесани мисли http://bglog.net/blog/eowyn?bid=9960 реших да напиша и моите такива.
eowyn, не съм сигурна дали това ще те успокои (убедена съм, че няма), но все пак..
при нас положението е същото, с една разлика – най-важното „нещо“ за което мислим е Ния. знаеш ли колко е мъчно, когато нямаш парички да купиш дори най-необходимото на своето малко слънце – няколко броя ританки, бодита, две-три блузки и т.н. (няма да изброявам). просто не ми се мисли, ако нямахме толкова добри приятели с малки дечица, от които да вземем най-най-необходимите неща за нашето бебче, какво щяхме да правим.
Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години
страшно ми е мъчно… плача и не ми олеква…
утре сутринта ще ме приемат в болница за няколко изследвания (дано резултатите бъдат добри), най-вероятно за цели 5 дни!
цели 5 дни ще бъда далеч от малката ни дъщеричка. цели 5 дни мама ще е далече от Ния. цели 5 дни и нощи, няма да мога да мигна. цели 5 дни таткото ще бъде сам с дъщеричката ни. ЗНАМ и съм сигурна, че ще се справи. знам, че и на него му е мъчно. знам, че и на него му се плаче…
просто не мога да си представя, че толкова дълго време ще бъда далеч от любимите си хора.
тъжна съм… боли ме…
“Децата, децата -те нищо не знаят,
децата изкупват не свои вини.
“Голeмите” хора най-често нехаят
за скритата драма, която боли…”
много се чудих дали да пиша по тази тема. сигурна съм, че всички сте чули за този случай – как майката пребива двете си деца за пореден път и те са в пирогов с тежки травми. аз и няма какво ново да кажа, толкова се изписа и изговори. за съжаление това не нито е първият, нито последният такъв случай.
навън е мрачно, на мен ми е тъжно… за пореден път се сблъсквам с човешката мъка. за пореден път разбирам, че не всичко зависи от нас човеците. за пореден път разбирам, че единственото, което ни остава е да се молим. за пореден път разбирам, че всичко е божá работа. безсилни сме. единствено ни остава да вярваме в добрия край, да вярваме, че след всяко зло идва добро. понякога това зло е непосилно, прекалено непосилно за човек. защо има толкова страдание? божá работа…
mikiblue.com 