баклава
1 пакет кори за баница
1 пак. масло (125 г)
1 ч. ч. захар
1 ч. ч. брашно
4 яйца
1 бакпулвер
1 ч. ч. счукани орехи
кората на 1 лимон
за сиропа:
2 ч.ч. захар
2 ч.ч. вода
настъргана кора от 1 лимон и половината му сок
маслото се разтопява, половината кори се редят в тава, като между тях се ръси по малко масло. слага се плънката, приготвена от разбитите яйца, захарта, брашното, бакпулвера, орехите. отново – кори, поръсени с масло (половината масло трябва да остане). нарязва се на парчета и се залива с останалота масло. пекох на 200˚С.
сварява се сироп от захарта и водата, прибавя се настърганата кора от лимон и малко от сока му. изстиналата баклава се залива с горещия сироп и се оставя да престои 1 нощ. на сутринта залях студената баклава с още половин доза горещ сироп и отново пъхнах в хладилника. довечера ще видим резултата 😀
п.п. опитах баклавата рано-рано. страхотна е.
новогодишна торта
тази година ще споделя част от менюто за новогодишната вечер.
тортата! мисля, че това е едно добро начало 😀
торта Raffaello (natalyna)
Блат:
за 26/28 см форма
6 яйца, 180г захар, 160г пресято брашно
подготвяте формата, като я намазвате с масло и посипете с брашно или грис.
разделят се белтъци и жълтъци, като първо се разбиват белтъците на гъст сняг. после се разбиват жълтъците и захарта на пяна. прибавят се постепенно белтъците, като вече се бърка леко с дървена лъжица. накрая във въздушната смес, леко се забърква пресятото брашно.
пече се в предварително загрята фурна – при горен и долен огрев, тавата се слага на най-ниското ниво и се пече на 170-180˚С, при фурна с горещ въздух(вентилатор) на второ ниво от долу на горе на 160-170˚С, за около 30-40 мин.
приготвения блат се реже на три. (успях да го разрежа само на 2 части)
Весела Коледа
през близките няколко дни мисля да помързелувам, да бъда повече време със семейството си и ще се опитам да мисля само за хубави неща 🙂
Весела Коледа и Приказни Празници!
баклавички
вчера направих баклавички по една интересна рецепта. няма как да не я споделя.
необходими продукти:
1 пакет точени кори
125 гр масло
за плънката:
1 ч.ч. смлени орехи
2 с.л. захар
1/2 ч.л. канела
за сиропа:
1 ч.ч. захар
3 ч.ч. вода
1 ванилия
канела
кора и сок от лимон
на котлона се слагат захарта и водата до разтапяне на захарта. добавят се ванилията, канелата и парчета кора от лимон (само жълтата кора, без бяло). след като се сгъсти се маха от котлона, вадят се парчетата кора и се добавя сокът на половин лимон. (следващият път бих направила повече сироп, с по-малко вода и повече захар)
разтапя се маслото. точените кори се сгъват на две (по средата на късата страна) и се намазват с масло. слага се плънка и се завива на стегнато руло.
рулцата се редят в тавичка, заливат се с останалото масло и по желание може да се нарежат.
пекат се до зачервяване. (пекох на 200˚С, около 35-40мин).
банички с късмети
днес успях да спретна и баничките с късмети. ще ги опитам чак на Коледа, но съдейки по вида им, няма начин да не са вкусни.
направих солени и сладки охлювчета от бутер тесто и баница от фини кори. рецептите за баница са добре известни, но все пак ще напиша.
солените охлювчета са като тези, а сладките вместо обещаните ябълки, направих с тиква и орехи. задуших за 10-на минути рендосана тиква в малко вода и масълце (всичко на око), после добавих смлените орехи и няколко лъжици захар (добре е да се сложи и канела. аз пропуснах, защото бабата ни не обича 🙂 ). изсипах плънката върху единия лист бутер тесто, навих на руло, нарязах на парчета (като салам), наредих в намазнена с масълце тава, поръсих всяко охлювче със захар и пекох на 200˚С около 30-35 мин.
после залепих малко навити на руло късметчета върху клечки за зъби и ги боцнах в някои от баничките. чиста работа, няма опасност да си изядеш късмета
мръсна приказка
Представете си, че живеете във Великобритания. Купувате си вестник „Таймс” и някъде вътре виждате снимка на шефа на „Швепс”, прекрачил тялото на собственоръчно убит от него носорог на сафари в Африка. При това снимката не е находка на фоторепортери на вестника, а явно изпратена от PR отдела на фирмата. Само че в нормалните държави не е необходимо да убиваш диви животни, за да те уважават. Наистина.
флуорна профилактика
Знаете ли, че скоро държавата ще започне да харчи 15 милиона лева годишно, за да замърсява питейната вода с химикали, под претекст, че така ще ни предпазват от кариеси? Ще се използва флуориране на питейната вода — практика, която цивилизованите държави отдавна отхвърлиха поради съмнителните резултати, финансовата неефективност, отрицателния ефект върху околната среда и рисковете за здравето.
цялата информация прочетете ТУК.
__
ще се въздържа от коментар
меденки
не какви да е, а меденките на Джули.
Джули е една страхотна майсторка на меденки, която е мулатка – това обаче не и пречи да е една от най-добрите майсторки на меденки в Чехия, където приготвянето и украсата им е издигнато в изкуство!
не я познавам лично, но благодарение на natalyna успях да науча рецептата за меденките. много е лесна и страхотна 😀
800г брашно
280г пудра захар
120г твърд маргарин или масло (но имайте предвид, че с масло стават по-твърди)
5 с.л. разтопен мед
2+1 яйца
2 жълтъка (белтъците запазваме за глазурата)
2 ч.л. сода за хляб
2 ч.л. подправка за меденки, ако не намерите – смес от смлени джинджифил, канела, щипка кардамом, звездовиден анасон. (сложих джинджифил, карамфил и кардамом)
Утре-то
скоро за пореден път попаднах на прощалното писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес. сигурно сте го чели не веднъж. но все пак, ако имате минутка време, прочетете:
Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини – рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.
~ ~ ~
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…
Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
