на 11 август Ния навърши 4 години! цели 4 години. как лети времето, все едно вчера беше малко беззъбо бебе, а днес вече е една голяма госпожица. 🙂

_____

Ния, малко слънце и съкровище, обичам те. бъди жива и здрава, все така слънчева, много щастлива. от сърце ти желая да имаш безгрижно детство изпълнено със смях и игри. орисвам те с много късмет и верни приятели.
не спирай да мечтаеш.

_____

партито беше страхотно. Ния се забавлява максимално и беше едно щастливо четиригодишно хлапе, което посрещаше гостите си с усмивка. (силно се надявам на следващия РД да успеем да съберем всичките й приятелчета или поне по-голямата част )

Read the rest of this entry →

отвратително.

глава ме боли и ми е такова едно тъжно. а уж съм отпуска, уж бяхме на почивка и уж отпуската ще продължи още няколко дни.
вместо да пусна някоя и друга снимка от моренцето с някоя и друг лаф, ми се ще да взема да се гръмна…
едно, че диването пипна некъФ вирус последния ден. второ, че съм куха лейка и не си бих камшика директно към къщи, ами взехме, че префърлихме същия този гаден вирус на едно едногодишно мъниче, което тъкмо се изправяше на крака от изкарана пневмония. моля се невичка да закрепне бързо и да успее заедно с мама, тати и кака да отидат на почивка съвсем, съвсем скоро :-* трето, главата ме цепи, та едвам пиша. четвърто, получих поредните тегави новини от службата. пето, такъв задух е у нас, че едвам дишам. шесто, да ти ………… и отпуската. шесто, това – no comment. седмо, …

май по-добре да спра.

един живот изоставен на паважа.

бясна съм. думите се преплитат и блъскат в ума ми. в същото време нямам думи да опиша безобразието…

млад човек издъхва чакайки линейка. нищо ново, нали? за жалост.

две позвънявания на 112, в интервал от петнайсетина минути..

бърза помощ. бърза, бърза, колко да е бърза?

около час след първото позвъняване и молба за изпращане на линейка, тялото на млад човек е открито от случаен минувач пред дома му.

бързата помощ? – не е била достатъчно бърза, камо ли да помогне с нещо.

пълно е с гнилоч.. навсякъде.

____________
почивай в мир.

сега да не решите, че съм фен на формула 1? цъ, не съм.

е, поназнайвам нещичко – некви луди, правят обиколки с висока скорост, полегнали в некви болиди, нямам идея как успяват да се наврат вътре, па и да връткат волана после, който за по интересно могат да си го свалят, ей така – щрак и няма волан. знам, че има един адаш, дето уж се беше отказал, ама сега пак се състезава, та този аз лично не го понасям, много мазен тип, който реодовно използва мръсни номера. е, така беше едно време, когато се налагаше да слушам свистенето на гумите и искам не искам да метам по едно око на състезанията от формула 1, щото брат ми и баща ми са фенове. следят състезанията и си имат любими отбори, което е нормално. та по този случай, поразпитах и разбрах, че брато е фен на Ред Бул Рено отбора (в последствие се оказа, че не точно, ама това са подробности). по този повод му спретнах подобаваща торта за РД, който е 5 дни след моя.

Read the rest of this entry →

когато видях този цвят започнах да ръкопляскам и да се радвам като малко дете:

прекрасен е, нали? дори нямам идея какво е името на цветето. знам, че трудно цъфти и сипвам водичка само в чинийката.

нали съм по тортите, в повечето случаи, та нямаше как да се измъкна и да не спретна една по случай помъдряването ми на четвъртия ден от седмия месец на годината

необходими продукти за тортата

пандишпанов блат
7 яйца
14 с.л. захар – с лек връх
14 равни с.л. брашно с набухвател
жълта боя (по желание)
есенция ванилия – (по желание)

крем – бял Ганаш
течна сладкарска сметана – 500мл (може спокойно и само 400мл да се използват)
бял кувертюр – 810гр
меко масло – 165гр

всъщност тук гледах повече пропорционално как ще се получат нещата, количествата не са задължителни. аз ги премерих, за да знам какво точно съм сложила. има разлика при използването на бял или кафяв кувертюр. знам, че белия е по-капризен и се слага повече кувертюр и по-малко сметана, докато при кафявия може и 1:1.

това количество крем е много за този блат, половин доза ще е напълно достатъчна.

за напояване на блата
вода, захар и есенция ром (по добре щеше да бъде с истински алкохол )

Read the rest of this entry →

„учебната“ година в детската градина приключи. получихме накуп всички творби на Ния през годината събрани в една папка. много мило. ако успея и да ги запазя невредими, ще е страхотно.

предполагам в детската сега е голям купон за Ния. по-малко деца, повече игри, няма ги задължителните уроци и прочие. ядат, играят и спят. еееех.

такааа. от доста време искам да споделя няколко Ниини рисунки – ръжената питка; едно плашило, което пази зрелите черешки; нейната любима кукла, която държи за ръка и др., но за тях ще почакате още.
сега бих искала да ви представя „мама и тати“:

Read the rest of this entry →

казвала ли съм, че 4 (четири) e любимото ми число?!
ми.. сега го „казвам“ 😆

традициите не са това, което бяха преди и сега:

Read the rest of this entry →

помниш ли Анджи?

аз да.

след няколко месечен престой в болница и три много тежки курса лъчетерапии, утре предстои трансплантация…

Нека утре 4 юни 2010г. насочим всичката си положителна енергия и нека мислите ни са изпълнени с много любов за малката и силна Анджи.
Утре е най-важния ден в живота й!
За родителите й това е най-силното изпитание.
Досега всички помагахме финансово и морално.
Сега тя има нужда от нашата мощна енергийна вълна.
Нека бъдем в мислите си с нея!

много сили, мило дете! много вяра и кураж, родители!

Пипи, тръгнах да оставям коментар на твоето „Раждане с любов и мъдрост“, но понеже нещо се отплеснах, коментара е във вид на пост

много хубаво си го написала и напълно съм съгласна с теб.

не съм съгласна с това, че раждането е нещо, което се забравя. е, мога да говоря от собствен опит, разбира се, нямам идея дали с всички е така 🙂 но със сигурност мога да ти кажа:

раждането го помня и ще продължавам да го помня! (въпреки, че батето продължава да ме репликира: нищо не помниш, нали бях там и знам ) забравила съм болката и то по-скоро не съм я забравила, ами тя сама избяга някъде много надълбоко в мен, точно в момента, в който Ния се появи на бял свят. усетих нещо, което няма как да опиша с думи. нещо много приличащо на облекчение. странно, ново, невероятно чувство!

Read the rest of this entry →