вчера Модена и светът се разделиха с Лучано Павароти…
на 06-ти септември един от най-великите гласове си отиде завинаги от този свят…
„You’re the First, the Last, My Everything“ е една от любимите ми песни, тук в изпълнение на Luciano Pavarotti и Barry White:
светът плаче. сбогом и дълбок поклон!
открих при ladyvera 200те неща, които би трябвало да си направил в живота си. стана ми интересно и реших да се пробвам. оказа се, че съм направила едва 48 от 200 неща. ще споделя повечето 😛
1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх – Мусала брои ли се? 🙂
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптиз (до край)
11. Бънджискок
12. Да посетиш Париж – макар и само за няколко часа.
13. Да изживееш буря в открито море
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева – много, много отдавна.
15. Да видиш северното сияние
16. Да посетиш спортно събитие на огромен стадион – може би нац.стадион не се брои, но някой ден ще отида на Олд Трафорд 🙂
17. Да се качиш на кулата в Пиза
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе
21. Да смениш бебешки пелени – понякога много миишат..
22. Да се возиш на балон
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд
24. Да се напиеш с шампанско
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да избухнеш в смях в неподходящ момент
28. Да участваш в побой
29. Да спечелиш при конни надбягвания
30. Да се оттървеш от работа без наистина да си болен – упс. колегите знаеха, че съм болна вкъщи. родителите ми знаеха, че съм на работа. 🙂
става въпрос за кварталните градинки и детски площадки. няма да „говоря“ за по-големите паркове, които ги поддържат горе-долу и въпреки това, дори и там почти, да не кажа въобще, люлките за деца липсват. всъщност и за люлките няма да пиша, а за пейките.
искам да ви разкажа накратко за една, т.е. за единствената градинка в един стар квартал. единствената градинка в която майките с деца, малки и големи, от въпросния квартал могат да отидат, да се разходят, бебетата да поспят, децата да потичат. градинката е страхотна, има много дървета, трева, алеи (е, повечето не са с плочки или асфалт, но все пак алеи). заградена е с ограда, косят тревата редовно, почистват я, има кошчета за боклук (т.е. големи найлонови чували, закачени по дърветата). има 2-3 стари катерушки, има дървена къщичка, почти като на баба Яга, има едно старо скеле от сцена (децата го използват за катерене и прескачане) и най-важното има ЕДНА пейка. опа, има и още една, но всъщност само облегалката е останала.
каква е историята всъщност.
http://www.bgpetition.com/detsko-zdraveopazvane/index.html
пиша с молба да се включите в тази Петиция за промени в детското здравеопазване в Р.България!
предварително Благодаря от името на инициаторите: Национален форум “Моето дете“, Инициативата „Спаси, дари на…”!
детски смях. не е ли това най-прекрасния и искрен смях на света 🙂 :
като споменах сезони и любими мои песни, няма как да не ви „пусна“ песента „Есен“ на Mary Boys Band. 🙂
и като споменах Mary Boys Band, просто е задължително да чуете и „Непознати улици“:
поздрав от мен и лека работна седмица на всички работещи 😉
прочетох Есен на Антония и установих, че и на мен ми е мъчно за лятото. макар и през последните години, лятото да не е точно такова каквото бих искала. просто обичам Слънцето, обичам топлите дни, обичам морето… всеки сезон си има своята магия. всеки сезон е прекрасен сам по себе си. есента със своят цветен килим, зимата със своята бяла пелена, пролетта със своят новороден цвят, лятото със своите безгрижни слънчеви дни. от години сезоните не са това, което бяха. но това е друга тема, за която не ми се иска точно сега да пиша.
исках да ви поздравя с тази любима песен 🙂
„Нека да е лято, само да е лято,
топло и зелено като горски мъх.
Да струи тревата – силна, некосена –
искам да е лято до последен дъх…“
онзи ден ми попадна тази интересна рецепта Торта „Крем-карамел“ и се сетих как преди години измислих рецепта за „реване“ 🙂 съвсем сериозно. след няколко безуспешни опити да си направя така харесвания десерт по рецепти от различни книги, успях да сътворя „съвършеното“ реване. 
след като видя сметката на банановия пай ще взема да си спретна и едно реваненце, а след това ще пробвам и горе упоменатата торта. мммммм
реване by simplyblue ®
разбиват се 6 яйца, 1 ч. захар, 1 ½ ч.брашно, 6 л.олио, 3 с.л.грис. сместа се пече 30мин. на 200°С.
изстиналият блат се залива с горещ сироп от 1 ½ ч. захар + 2 ½ ч. вода + ванилия. като попие хубаво се прибавя още ½ сироп.
да ви е сладко 🙂
Този Портрет на стар автомобил ми напомни много за стария москвич на дядо.
напомни ми за безгрижните летни ваканции на село. имах детство, което не бих заменила за нищо. няма да се впускам в подробности, защото още сега очите ми се насълзяват при спомена.
много обичахме (става въпрос за мен и останалите 3-ма внуци) да се возим в колата. дори тайничко си мислехме, че всички ни завиждат за невероятното превозно средство. но в същото време всяко лято се молехме баба и дядо да продадат москвича и да ни купят магаренце с каручка. 🙂 така и не ни се отвори парашута.
обичам да готвя. по-скоро обичам да правя предимно сладкиши. както и да е.
вчера се оказа един ползотворен ден покрай грижите за Ния успях да приготвя вечерята и после да си спретна един десерт („да си“, защото само аз съм по сладкото в нашата къща! силно се надявам Ния да се е метнала на мен 😀 )
***
300-400 гр св.месо (в случая – шол)
1 морков
250 гр сметана
140 гр топено сирене
1 малка глава лук (имах желание да сложа, но забравих)
сол и черен пипер на вкус
нарязах месото на кубчета и ги пекнах на скарата (може да се запекат и в тиган на силен огън). с кухненския робот нарязах моркова на ситно. разбих сметаната и топеното сирене в еднородна смес. лука също бих нарязала на дребно. сложих всичко в йенската купа, добавих подправките и мъничко вода, захлупих с капака и сложих в загрята фурна на 200 градуса. пекох около 1 час.
стана много вкусно, макар и без лук 🙂
това ястие го правя и по друг начи, който също е много сполучлив. пилешко нарязано на ивици, топено сирене, сметана, кашкавал, сол, черен пипер и много малко вода. всичко зависи от това какво има в хладилника 🙂
mikiblue.com 