Category Archives: малкото Слънце

Ния

затишие пред буря?

Стандартен

ауу тук голямо затишие е настанало. ама пък и никакви коментари, то бива, бива…

както и да е. няма да ви занимавам с грижите около нас. просто не ми се пише. ама се струпват едно върху друго разни неща и лееекинко затъваш, първо с едното краче, после с другото… но вярвам, че всичко ще се нареди. рано или късно (дано да е по-раничко все пак).

иначе Ния расте. говори мноооооооого за нейните година и 10 месеца без два дни и е станала голяма хубавица. поне така казват хората (то е ясно, че нашето гардже е най-рошавото) ама смееш ли да противоречиш на другите :mrgreen:

доказателство:

бъби

едногодишно зайче-прощъпулниче

Стандартен

за нашето малко Слънце става въпрос, разбира се 🙂

Ния проходи на 11 месеца. хвана топка и книжка. някой каза, че щяла да стане спортен журналист, а друг – спортист и след оттегляне от активна спортна кариера, ще стане писател 😀 ще видим, нека само всички да сме живи и здрави! аз пък се изложих с питката и то много (така и не разбрах, защо точто майката трябва да меси питката за прощъпулника?). хем направих генерална репетиция два дни по-рано, но после реших да рискувам с друга рецепта 😀

Read the rest of this entry

обичайната фоторазходка

Стандартен

Фоторазходката на Мишел ме вдъхнови. същия ден ние като че ли сме вървяли по техните стъпки или почти 🙂 разходихме се в Борисовата, пихме бира на баба Яга, но до НДК не стигнахме. както и да е 🙂

всяко излизане с Ния е фоторазходка. не спирам да й правя снимки и клипове с моя любителски и най-обикновен цифров фотоапарат. непрекъснато. тя се роди преди почти една година, а вече съм направила приблизително 5800 снимки и клипчета. да кажем, че от тях 4000 са само на Ния 🙂 не са кой знае какви, нито стават и за изложба. но има и много сполучливи между тях. ето една от онзи ден:

-)

ето и още една снимка, но направена в петък:

Read the rest of this entry

мое малко 1-во юнче

Стандартен

1-ви юни, деня на детето! винаги съм обичала този празник. честно казано детски спомени от този ден нямам, но винаги съм чувствала и все още чувствам детето в мен. винаги съм се усмихвала на малките усмихнати очи минаващи покрай мен. винаги ми е ставало мъчно, видя ли сълзи в детските очи. често ми се е случвало деца да ме закачат и да се заиграваме.

никога няма да забравя една случка от преди няколко години:

Read the rest of this entry

пролетно

Стандартен

обвиниха ме, че съм си зарязала блог-а. ха! кой? аз? даа бе :mrgreen: няма да се оправдавам 😛
по много теми ми се искаше да пиша, но тези дни наистина нямам никакво време или по-скоро време може да се намери, но го използвам за почивка. пролетна умора, знам ли…

Read the rest of this entry