… па ме хвърли на смет!

тези дни се замислих, аз спадам ли към горната категория, по точно към първата й част.
ще споделя малко мисли, пък вие решете. 🙂

Read the rest of this entry →

отново съм в ОНАЗИ игра, след двумесечно прекъсване. 😆

всъщност, чудя се откъде да започна: от направената първа торта в новата кухня или с показването на новата кухня преди направата на първата торта?

Мишел задава много въпроси провокирани от тъгата…

аз все още не съм открила отговорите:

защо има толкова мъка?!
защо има толкова страдание?!
защо сърцето ми боли?!
ах как боли…
страда при всяка нечестност,
страда за непознати,
страда за бездобните кучета,
страда за премръзналите врабчета,
страда за бездомните дечица,
страда за бедните баби и дядовци,
страда за хорицата, болни и изоставени,
страда за бебенцата,
захвърлени… там някъде,
страда за невинните жертви,
страда за… нечестностите!!!
защо… защо ги има?!
откъртва се капка…..
усещам, вътре в мен
кървава и тежка….
ах как страда, сърцето,
за приятелите ми
(тъжни понякога,
потънали в мъгла,
но вървейки по пътя)
страда, сърцето,
защото е безсилно…
безсилно да помогне,
безсилно да даде живот…
да бъде искрата
на светлината в мрака
безсилно е…

защо има толкова страдание?!

03.02.2005

и на тези Въпроси! също..

дали ще успеем да открием отговорите в този живот? може би.

и за да не кажете, че си говоря празни приказки, ето:

кражба № 1:

кражба № 2:

Read the rest of this entry →

нищо ново, нали?

помните ли втория абзац от простотии и още нещо. припомнете си.

забавихме се във времето, но не сме забравили и нещата няма да ги оставим така. от друга страна, това е поредния случай и със сигурност няма да е последния.

ето, че след в. Сега, в. Стандарт си е позволил без разрешение, както и без да посочи източник да публикува авторска снимка, този път на  цялото ни семейство. ето към тази статия. дори старателно са изрязали долната й част. познайте защо?
пазя статиите; видни са броевете и датите на публикуване; имаме си адвокат; остава само да действаме.
 
тук може да прочетете за поредната кражба.

(очаквайте продължение)

ха, добър ден.

брей, ама временцето как лети, а? особено и като се появи едно чааве наоколо, направо лети на квадрат 🙂 нищо лошо, ама просто не остава време за много неща.

ето например за колко събития и прочие съм обещала да пиша, ама нъц, само оправдания си намирам и си мълча 😆

торти има да показвам, за моренцето да разказвам, за делфините, за предстоящите сватба и концерт, на които ще успея да отида (пу пу пу), за 3-ия РД, за новата ни кухня (йеееееее) и за какво ли още не. все ще му дойде времето 😀 този път няма да обещавам, че направо неудобно ми става…

всъщност, не че на някой му пука, ама аз да си кажа (напиша)

(следва)

в момента мисленето ми, макар и противопоказно, е насочено повече за една торта-подарък, отколкото където и да било другаде. опитвайки се да се съсредоточа в идеите, които ми хрумват и неотложната работа, която няма кой друг да свърши, изведнъж молиФчето ме цапардосва с този линк!

в него е замесена и алеята. дори се споменава и същото кръстовище от снимката.

НО тези неща нямат нищо общо със самата история.

аз лично се възмутих, ядосах, хвана ме яд, теглих една на съществото позволило си да посегне, както и на полицаиите, и на преминаващите наоколо безучастни хора (няма начин да не е имало такива, просто няма начин)…

нямам думи или иначе казано, цитирайки една чуждестранна телевизия:

no comment

why (?!) I love bulgaria so much..

само не ми стана ясно, защо от два дни в wordpress изчезнаха готините емотиконки и на тяхно място се появиха някакви избелели и грозни такива 😐 .

и най-вече любимата ми „мргрийн“.

искам си , пък!

отдавна си мисля да пиша, дори и снимков материал да приложа, но все не ми остава време.

ако все още не сте разбрали, алеята по бул. Цар Борис III е чисто новичка. старата настилка бе изровена до дупка и направена нова. смениха се оградите. смениха се плочките при спирките на автобусите, сложиха се колчета на откритите участъци при светофари (при прекъсването на алеята), за да не могат да влизат коли. сложиха се всякакви знаци, за пешеходни пътеки, за велосипедни алеи. почти на всеки светофар и пешеходна пътека е достъпно за инвалидни и детски колички. направи се и маркировката. алеята е разделена на две – за пешеходци и колоездачи. на голите места около храсти и дървета, сложиха нова пръст и засадиха трева.

сега остава да я пазим и ползваме с усмивка.

ето какъв пример ни дават полицаите:
Read the rest of this entry →

Ю-то ме изтипосала и аз да драсна и разкажа поне за един лош мой детски спомен. за нещо, което не искам моите деца да преживеят. прочетете и спомените на (Бо)Яна – виновничката.
що пък не. речено-сторено, макар и с едномесечно закъснение 🙂

––––

в детската градина. трима приятели, аз, едно момиче и иван. неразделни. един ден иван дойде на детска градина и каза, че му е последния ден. нямаше повече да го видим. местеха се в друг град. с момичето (забележете, че хич и не си спомням името й) не си говорихме с дни, после се скарахме. така и не си проговорихме повече.

––––
Read the rest of this entry →