Нова литературна форма – минисага – предизвикателство e за мен. никога не съм била силна в литературата. аз съм прос’ инж с точка 😀

първият ми опит:

след седмиците очакване се налагаше да изпие хапчето. опитваше се да заспи, но усети болката. моментът наближаваше. болката стана ритмична. проведе два телефонни разговора. хапчето бе излишно, болката се усилваше.
прегръдка от любимия.
после нежните, успокояващи ръце. чуваше само ритъмът на сърцето.
няколко напъна. облекчение.
погледнаха се: мама, тати, бебка.

batpep и Графът също се пробваха. опитай и ти 😉

когато се докосна до страдание сърцето ми се къса. независимо дали страда някой близък или някой непознат. няма значение. страданието си е страдание, болката си е болка.

някой ще каже: всеки плаща за грешките си, по един или друг начин. няма ненаказани дела. добре, а тогава някой може ли да ми обясни, малките човеци, които са на дни или месеци, те за какви грешки плащат? какво са сторили през малкото си часове живот?

защо?

ума ми не го побира. опитвам се да намеря смисъл, да открия някаква логика, но не мога. просто няма такава.

никога няма да успея да разбера „майката“ изхвърлила бебето си на боклука. никога няма да разбера „лекарите“, които казват на току що родилата майка: изостави бебето си, то е болно, така или иначе няма да живее дълго…

***

този „Паднал ангел“ ще го нося винаги в сърцето си.

искам да се науча да бъда по-добра. искам да се науча да бъда по-силна.

трудно ми е да намеря думи. искам, но ми е трудно.

едно нещо е сигурно, най-важното в този живот е да си жив и здрав! най-най-важното! всеки ден се убеждавам в това.

макар и живота ми да не е от най-лесните, аз съм щастлива! аз съм здрава! аз съм богата – имам приятел и съпруг до себе си, имам невероятна дъщеря, четирикрак приятел и слънчев дом! щастлива съм, че мога да прегърна семейството си, щастлива съм, че мога да усетя опорота на любимия и мъничката ръчичка на дъщеря си. щастлива съм, че мога да усетя детската прегръдка и да чуя думичката „мама“. макар за пореден път да сме изправени пред трудност, аз съм щастлива и благодарна, че имам семейство.

***

ако имате сили, прочетете за Елвира, родилката от Варна, която на 5 Март 2006 изпада в състояние на будна кома. не съм доктор и нямам и най-малката представа дали въобще има шанс Елвира да са събуди. незнам дали има надежда от такова състояние човек да се събуди и продължи втория си живот. много, много ми е мъчно. може би има начин за лечение, може би има операции, които биха съживили очите й, може би има надежда. семейството й, приятелите, близките и всеки разбрал за нейната съдба се моли чудото да се случи.