същото място. същият блок, но от другия край и по-горен етаж! същите „майстори“!

Read the rest of this entry →

който знае, знае. който не знае, нека види за какво става дума: ЦЪК-ни

ама пък мен мисълта ми всъщност е друга.. или почти 😀 та да ви разправям:

тези дни много мислене ми се е насъбрало, мани. гънката ми едвам се справя. диването скоро ще има РД и за тази цел ще му правя торта, естествено. онзи ден започнах с елементите (ама подробно няма да казвам и показвам, чак при завършен вариант 😛 ), отделно МИСЛЯ как да я ИЗМИСЛЯ като визия. остави това, ами за този петък имам поръчка да направя друга торта. специална. та гънката ми се опитва да се справи и с мисленето и измислянето на още една торта, което не е лесно, щото трябва да вкарам няколко елемента в едно и се чудя и мая. остави това, ами освен украса, тортата трябва да има и плънка, пък и продукти да се набавят. основните ги имам налични, но останалите са в зависимост от вида на тортата. вчера преди обед отиваме с диването при едно специално магазинче и си накупих мъничко цветни шрифтове, които ще ги използвам при украсата на торти. казахме чао на лелята и беш към колата, че то станало обедно време. т.е. имаме цел от първостепенна важност – храната от кухнята за диването. както обикновено се получава, когато излезем преди обяд, диването заспива в колата преди да стигнем до храната. то нека си спи, лошо няма. ама нали гънката ми е заета с мисленето на важни задачи и на фона на спящото дете тя продължава с целта си. мислите се точат една след друга, изпреварват се, спират рязко, после пак тръгват.

Read the rest of this entry →

Спомням си моя инструктор по ветроходство как викаше по едно момиче от брега „Ана-Мария! Ана-Мария! Задръж!“ и после каза с присъщата му деликатност:
„Е*ал съм ти името, докато те извикам ще се удавиш!“. Много тъпо, но сигурно има нещо вярно!

родителите избират имената на децата си. факт.

това не е проста работа. факт.

ту да се угоди на баби, дядовци и стринки, или просто да си начешат крастата с някое изкелеферчено име. факт.

според мен, когато избираме имена на децата си, първо трябва да помислим за следното: името отива ли му? пораствайки, дали детето ни ще се срамува от името си? дали ще му се наложи да търпи подигравки и нападки, от деца, от възрастни…

чак след това можем спокойно да изберем име.

но първо нека си дадем сметка.

вчера видях нещо! заковах се на едно място и се облещих 😯 не мръднах няколко минути, дори не мигнах.

днес се върнах на мястото, снимах и определено думите напираха и нямах търпение да се прибера и споделя.

Read the rest of this entry →

така ме е завъртяло ежедневието, че едва снощи разбрах за кончината на маестро Вили Казасян – композитор, диригент, аранжор, пианист.

чух по новините и се стреснах. после се натъжих, просълзих се.

Поклон пред паметта му.

България се сбогува с маестро Вили Казасян

ауу тук голямо затишие е настанало. ама пък и никакви коментари, то бива, бива…

както и да е. няма да ви занимавам с грижите около нас. просто не ми се пише. ама се струпват едно върху друго разни неща и лееекинко затъваш, първо с едното краче, после с другото… но вярвам, че всичко ще се нареди. рано или късно (дано да е по-раничко все пак).

иначе Ния расте. говори мноооооооого за нейните година и 10 месеца без два дни и е станала голяма хубавица. поне така казват хората (то е ясно, че нашето гардже е най-рошавото) ама смееш ли да противоречиш на другите

доказателство:

та да ви разправям, съставила съм аз един план-програма два листа А4 дълъг, за днес. т.е. преди обед, за два часа, всичко трябваше да сме свършили и чинно в 12.00 да се върнем в отправната точка и да вземем храната на диването. да, ама не. грешна ми била сметката.

баш на орлов мост, точно на самият светофар, колата решава, че трябва да си отпочине. по-точно скоростният лост отказва. пускам аварийките, вадя телефона и звъня на половинката, след 10 минути ще е при мен. до тук добре.. да ама, точно на орлов мост, малко преди обед, знаете как е – лудница на всички светофари, особено на тези до канала

колите си ме заобикалят. е, имаше и такива дето не гледат и се завираха зад мен, после се чудеха как да се изнижат. имаше и такива дето ме псуваха 😐 верно, че не извадих триъгълник, ама диването започна да мрънка отзад, гладно, жадно, отделно целият план отива по дяволите, но пък и половинката го очаквах всеки момент и щеше да ме изтегли.

седейки, слушайки музика и обяснявайки на диването, че ще трябва да потърпи малко, дойде един полицай и ми влезна в положението. човека каза, дай да я избутаме, че тука много пречи. то добре, че колата не беше на скорост. както и да е, забута той, аз му давам наставления.. „ама ние сме за натам, не натам!“

Read the rest of this entry →

поредният експеримент.

искам детето ми да има истинско и безгрижно детство.

просто да изживее детството си! много ли е?

не искам да се експериментира с детето ми, с децата ни. кой дава право на властимащите.

образованието би трябвало да е съобразено с възможностите на децата. да, би трябвало. а дали е така? дали българската образователна система работи? дълбоко се съмнявам.

Read the rest of this entry →

Живот на село. Събрани спомени на apieceofme и Магарета на Графът ми припомниха за „живите“ спомени за моето село.

израснала съм на село при баба и дядо! когато свършваше лятната ваканция, не исках да се прибирам в града, не исках да отивам на училище, плачех.. с дни всяка вечер ронех сълзи, исках на село, при баба и дядо 🙂

няма да забравя как се сбогувахме с братовчедите, ние на единия край на улицата, те на другия и махахме с ръка за довиждане.

събирахме се 4-ма първи внуци при баба и дядо, две улици по-натам бяха 4-мата ни втори братовчеди, отделно беше пълно с други деца, повечето селянчета… изкарвахме си страхотно.. липсва ми и винаги ще ми липсва… но спомените са прекрасни и живеят в мен…
Read the rest of this entry →

днес беше прекрасен ден. слънчев и сравнително топъл. на всичкото отгоре, почивен ден. как да не отидеш в зоологическата градина на разходка.

за втори път заведохме диването там. знаем, че още е малка и не всичко разбира. въпреки всичко й харесва, особено много се радва на познатите животни. (тези на които си има играчки вкъщи 😀 ) имитира ги, казва им здравей и чао.

има какво още да се желае по отношение на поддръжка и грижа към животните и техните домове. част от клетките са празни. но все пак се вижда, че се полагат усилия, правят се подобрения, животните изглеждат здрави. с удоволствие бих осиновила някое от тях, за да му осигуря още по-добра грижа (за съжаление нямам финансова възможност), но ако когато забогатеем ще го направя.

ако не сте ходили в зоологическата градина или не сте ходили скоро, направете го (не забравяйте да заредите батериите на фотоапарата или просто вземете резервни!!!).

а сега няколко думи и за възпитанието.

Read the rest of this entry →