онзи ден реших да направя нещо набързо за хапване. отворих хладилника, в полезрението ми попаднаха:

яйца, сирене, кашкавал, доматено пюре с подправки, кисело мляко, масло. отворих и горното чекмедже на фризера, там имаше замразени пресни чушки, нарязани на дребно за готвене. взех един плик.

ето какво се получи:

нарязах кашкавала на дребно в мини робота. отделно разбих 4 яйца, добавих малко сирене, доматено пюре и размразените чушки (във вряла вода се потапят чушките за секунди). в 4 гювечета сложих по малко масло, отгоре малко кашкавал. после разпределих яйчената смес в гювечетата, отгоре една лъжица кисело мляко и най-отгоре покрих с останалия кашкавал.

Read the rest of this entry →

диването вече е на 1 година и почти 8 месеца.

днес си получи първата диплома:

то така се започва

днес (11.02.’08) видях това и ми стана едно такова.. весело

веднага се сетих за Униформените. по принцип под Униформени разбирам всички, които бдят над нас да не вземем да кривнем и да не ни се случи нещо, което те са призвани да не позволяват да ни се случи – да мислим, например. в тази категория влизат всякакви военни, милицунери от всички разновидности, попове от всякакъв калибър, търговските представители на големите фирми, изобщо – Всички Униформени; дори наскоро бях на един коктейл, където повечето от присъстващите бяха депутати, бизнесмени, началници на нещо си и разбрах, че те също са Униформени – с еднаквите си сивкаво-бозави кастунчета, еднаквите си празни очи, с еднакви меки причесчици и лъснати чепици.днес ще ви разкажа една история отпреди двадесет години, случила се в свидната на сърцето ми родна казарма. термини, използвани в повествованието:

1. “мозък” – военен с ранг от старшина нагоре;

2. дневален – човек, принуден 24 часа да стърчи като.. айде да не казвам точно като какво, с цел бодро да приветства всеки “мозък”, благоволил да ощастливи с височайшето си присъствие кирливите войнишки помещения;

3. “старо куче” – уморен и грохнал боец-ветеран, чиято единствена цел в живота (поне в нашия случай) е да бъде оставен на спокойствие да си почива и с трепет да очаква у-вол-не-ни-еее-то си;

4. “отцепка” – лице, принудено чрез авторитаризъм и дребни бонусчета да пази територията на “старите кучета” (докато последните почиват и бленуват) от внезапно нахлуване на непредвидимите в странните си действия “мозъци”;

5. ВКР – съкр. от “военно контраразузнаване”; в казармата това представляваше “мозък”, чиято задача е да рови в мръсното бельо и в шкафчето на боеца, за да види какво чете и ако се окаже, че не е шолохов или избраните съчинения на ленин, да направи досие на мръсния интелигент и да започне да го тормози, за да го напълни (с мръсотии ако е възможно);

но – на война като на война. всичко започна така…

Read the rest of this entry →

онзи ден си харесах рецепта за Бананов кекс с лешници. изкуши ме и днес я спретнах. 😀

освен резултата в снимки, ще пусна и рецептата тук с някои уговорки.

необходими продукти

2-3 презрели банана (нямах презрели, сложих „нормални“)
1/3 чаена чаша разтопено масло
1 чаена чаша кафява захар (демерара) (поради липсата на такава захар у нас, сложих бяла, но по-малко количество)
1 яйце
1 ванилия
1 пакетче бакпулвер
1.5 чаена чаша брашно
щипка сол
1 чаша белени сурови лешници (лешниците не бяха съвсем сурови )

Read the rest of this entry →

поредният експеримент.

искам детето ми да има истинско и безгрижно детство.

просто да изживее детството си! много ли е?

не искам да се експериментира с детето ми, с децата ни. кой дава право на властимащите.

образованието би трябвало да е съобразено с възможностите на децата. да, би трябвало. а дали е така? дали българската образователна система работи? дълбоко се съмнявам.

Read the rest of this entry →

все не намирах време да напиша нещичко за Барки. да разкажа за нашето запознанство; как съдбата ме запозна с него; как живяхме близо 3 години заедно; как ми открадна една частица от сърцето; как ми позволи да бъда негов приятел…

обещавам да разкажа. някой ден.

сега искам да Благодаря на molif-чето от сърце, за невероятния подарък, който сътвори с много любов за нас и за Барки.

съвсем скоро ще бъде поставен на гроба на нашият скъп Приятел.

Бихчо, обичаме те… липсваш ни :’-(

Живот на село. Събрани спомени на apieceofme и Магарета на Графът ми припомниха за „живите“ спомени за моето село.

израснала съм на село при баба и дядо! когато свършваше лятната ваканция, не исках да се прибирам в града, не исках да отивам на училище, плачех.. с дни всяка вечер ронех сълзи, исках на село, при баба и дядо 🙂

няма да забравя как се сбогувахме с братовчедите, ние на единия край на улицата, те на другия и махахме с ръка за довиждане.

събирахме се 4-ма първи внуци при баба и дядо, две улици по-натам бяха 4-мата ни втори братовчеди, отделно беше пълно с други деца, повечето селянчета… изкарвахме си страхотно.. липсва ми и винаги ще ми липсва… но спомените са прекрасни и живеят в мен…
Read the rest of this entry →

Read the rest of this entry →

спретнах тази тортичка вдъхновена от тортата подарък

блат на М_е_г_и:

4 яйца
175 гр захар
80 гр нишесте (пшенично)
80 гр брашно
1 ч.л. бакпулвер
3 с.л. вода или сок от компот (за разбиване на белтъците)

белтъците се сипват в порцеланов или пластмасов съд, налива се водата и се разбива на гъст сняг, така че ако сместа се среже с нож да личи следата. белтъчният сняг е достатъчно влажен, за да разтопи захарта, която се сипва на тънка струя. разбиването продължава докато тя престане да скърца по дъното на съда. прибавят се жълтъците. брашното, нишестето и бакпулвера се сипват към яйчната смес, разбъркват се с лъжица, но не се разбиват. пече се на умерена фурна. (може да се раздели сместа на две и да се изпекат два блата отделно.)

Read the rest of this entry →

преди седмица правих торта изненада-подарък за „чичо-чичо“. макар на външен вид да не се получи точно това, което бях замислила първоначално, се гордея с постижението. а пък и на вкус се получи много добре 😀 на мен ми хареса със сигурност

за тялото:

използвах две кутии готови блатове (ванилия и какао)

карамелен сироп от този сладкиш на sneji_:

1ч.чаша захар
1/2 п.масло
100гр. гореща вода

карамелизирате захарта с маслото и като покафенее добавяте горещата вода. бъркате докато стане гъсто като сироп, но целта е да попие в блата, а не да стане като глазура. (спокойно може да се направи най-обикновен карамелен сироп от вода и захар)

карамелен крем на _Пепи_:

250гр. масло
1 консерва подсладено кондензирано мляко (вари се както си е неотворено около 3 часа. консервата да е идеално покрита с вода)
1 пудинг карамел на д-р Йоткер (сварен по упътването)
100гр. карамелизирани орехи

маслото се разбива с кондензираното мляко. и двете съставки да са стайна температура. към сместа се прибавя постепенно охладеният пудинг (и той със стайна температура).

за циците:

Read the rest of this entry →