е щом Deni4ero ме моли, смея ли да откажа 
дори няма и да се замислям, а ги изстрелвам, ама без обяснения. просто са ми любими, почти всички ги имам на дискове. без един. ха познайте кой 😀
НО ще са повече от 4-ри, щото така ми харесва. започвам със сериалите. покрай бременеене и майчинство, какво да очакваш 😀
същото място. същият блок, но от другия край и по-горен етаж! същите „майстори“!
който знае, знае. който не знае, нека види за какво става дума: ЦЪК-ни
ама пък мен мисълта ми всъщност е друга.. или почти 😀 та да ви разправям:
тези дни много мислене ми се е насъбрало, мани. гънката ми едвам се справя. диването скоро ще има РД и за тази цел ще му правя торта, естествено. онзи ден започнах с елементите (ама подробно няма да казвам и показвам, чак при завършен вариант 😛 ), отделно МИСЛЯ как да я ИЗМИСЛЯ като визия. остави това, ами за този петък имам поръчка да направя друга торта. специална. та гънката ми се опитва да се справи и с мисленето и измислянето на още една торта, което не е лесно, щото трябва да вкарам няколко елемента в едно и се чудя и мая. остави това, ами освен украса, тортата трябва да има и плънка, пък и продукти да се набавят. основните ги имам налични, но останалите са в зависимост от вида на тортата. вчера преди обед отиваме с диването при едно специално магазинче и си накупих мъничко цветни шрифтове, които ще ги използвам при украсата на торти. казахме чао на лелята и беш към колата, че то станало обедно време. т.е. имаме цел от първостепенна важност – храната от кухнята за диването. както обикновено се получава, когато излезем преди обяд, диването заспива в колата преди да стигнем до храната. то нека си спи, лошо няма. ама нали гънката ми е заета с мисленето на важни задачи и на фона на спящото дете тя продължава с целта си. мислите се точат една след друга, изпреварват се, спират рязко, после пак тръгват.
Спомням си моя инструктор по ветроходство как викаше по едно момиче от брега „Ана-Мария! Ана-Мария! Задръж!“ и после каза с присъщата му деликатност:
„Е*ал съм ти името, докато те извикам ще се удавиш!“. Много тъпо, но сигурно има нещо вярно!
родителите избират имената на децата си. факт.
това не е проста работа. факт.
ту да се угоди на баби, дядовци и стринки, или просто да си начешат крастата с някое изкелеферчено име. факт.
според мен, когато избираме имена на децата си, първо трябва да помислим за следното: името отива ли му? пораствайки, дали детето ни ще се срамува от името си? дали ще му се наложи да търпи подигравки и нападки, от деца, от възрастни…
чак след това можем спокойно да изберем име.
но първо нека си дадем сметка.
необходими продукти
около ½ кг. ситно нарязани печурки
¾ ч.ч. ориз
4бр. яйца
1 ½ ч.ч. прясно мляко
пресен магданоз
сол
мазнина
вчера видях нещо! заковах се на едно място и се облещих 😯 не мръднах няколко минути, дори не мигнах.
днес се върнах на мястото, снимах и определено думите напираха и нямах търпение да се прибера и споделя.
провокирана от ТЕЗИ коментари се присетих диването какви ги вършеше, когато беше в коремчето на мама
спомних си и стотиците опити да заснема качествено клипче, на това как малкото човече се вихри в околоплодните води на майка си. да, ама не. то знаеше, че нещо му кроя и при включването на „прожектора“, веднага затаяваше дъх.
НО все пак открих едно донякъде сполучливо филмче: ЦЪК-ни и гледай внимателно обещавам да потърся и други 😉
така ме е завъртяло ежедневието, че едва снощи разбрах за кончината на маестро Вили Казасян – композитор, диригент, аранжор, пианист.
чух по новините и се стреснах. после се натъжих, просълзих се.
Поклон пред паметта му.
докато батето мечтайки за полу-голичките момета твореше в кухнята, реших да не стоя със скръстени ръце, а да забъркам една питчица.
отворих си рецептурника за питки и открих тази рецепта:
необходими продукти
900гр. брашно
3с.л. захар
2 пакетчета суха мая по 7гр.
2½ч.л. сол
1ч.ч. топло прясно мляко
1ч.ч. топла вода
125гр. краве масло
3 шепи олио за доумесване
някой може би е забелязал, че при тази рецепта имах налични 12 белтъка от яйца, а употребих само 9 броя
за да не съм капо – спретнах едни бързи и обикновени целувки:
необходими продукти
3 белтъка, 1½ч.ч. захар, 1 ванилия
белтъците се разбиват на сняг, а след това постепенно към тях се прибавя захарта и ванилията.
в тавичка покрита с хартия за печене се шприцоват розички. (друг вариант е с една лъжица да гребнете от сместа и кльоп – в тавичката). преди печене могат да се поръсят с пудра захар (аз забравих 😀 ).
пекат се в много слаба фурна до златисто оцветяване. пекох на 100-110°С, само на вентилатор, на средно ниво.
да ви е сладко 😀
