преди вечерните новини:
аз и Ния си говорим и четем книжка. татито слуша музика с половин слушалка (идеята е с едното ухо да си слуша емпетройки, а с другото да попива на Ния приказките).
Ния:
“ – татииии, татиииии…“
мълчание
Ния, обръщайки се към мен:
“ – тати не чува, защото е дебел!“
_____________________
Ния си пее след следобедния неделен сън:
конче мило, я кажи
колко слончето тежи?
слончето тежи сто килА
като мама мики!
_____________________
още, разказани от батето:
(следва)
за съжаление тази година не успях да направя торта за РД на Ния, както миналата година. много ми беше мъчно, но нямаше как. първо кухнята в ремонт, т.е. кухнята липсваше 😆 второ – в деня на Нииния РД ние се прибирахме от морето. дори и да имахме кухня, нямаше как да спретна торта пътувайки 
НО, в този случай важното беше Ния да има торта, направена в домашни условия, а не купена от сладкарница. за тази цел изтормозих van444eto, за което МНОГО БЛАГОДАРЯ! ама тя си го знае.
няколко седмици преди 3-ия РД успях да разбера от Ния, че иска оранжева торта с най-различни животни. до тук добре.
хрумна ми тортата да е оранжева полянка и върху нея насядали любимите й животни (нали нямаше аз да ги правя, та… )
честит рожден ден! /2/
бъди ни здрава, жива
и весела, щастлива!
честит рожден ден! /2/
бъди ни здрава, жива
и весела, щастлива!
Честит Трети Рожден Ден, малко Слънце. Обичам те :-*
прости ми, че не бях до теб на твоя ден…
___
___
8<11<14
да ни е честит новия мУзик айдъл, ама аз друго искам да ви рекна.
нощес, по тъмно, около 3 часа ме събужда Ния, уплашила се от нещо и иска да спи при нас, за да я пазим. обикновено от моя страна следва увещаване, че най-добре се спи в собственото си (й) легло, как я пазим, нищо че сме в другата стая, как животното с което спи, също я пази и прочие… след 5 минутни обяснения, Ния се съгласява да си легне в нейното креватче. успокоена, уж.
само да вметна, предпочитам да не спи при нас, щото обикновено следва едно ритане, ръгане, въртене, крошета и каквото там се сетите. познайте как се спи?
та, връщам се аз обратно и тъкмо се унасям, се чува едно тупур, тупур, тупур. отварям очи и срещу мен се блещят други две очи:
– мамо, в леглото има мравка. добре, че я видях! има мравка, не искам да спя там.
_____________________
„добре, че я видях!“ – умрях от смЕх, посред нощ, спейки.
– няма пепелник за мене… – каза тя, „запалвайки“ си една солета с премерен жест, поглеждайки изпод вежди баща си.
няколко реплики, от най-новия репертоар на Ния:
„ще танцувам на английски!“
„така не се говори на такива деца“. след въпрос от наша страна – на какви деца? тя отговаря: „така няма да говориш на Ния!“
„ох, уморих се. много се уморих. ще легна да си почина.“
а и няма да ви разправям как попива като гъба вече, ръси ги репликите т о ч н о и съвсем н а м я с т о.
иска да става зъболекар, а от два дни и балерина за второто – по простата причина, че баба й открила в стария гардероб една балеринска рокля от времето, коато аз съм била в детската градина 😆 та сега роклята е „н а Н и я!“ 😀 😀 (не е зле да се поровя из старите снимки и покажа това-онова 😆 )
пп „чакай да си закопчая портмонетката“ и „стига говорихте, искам да гледам филм!!“
Ния-дандания отваря вратата на кенефа на баща си, поглежда, вижда и заявява:
– тати се напишка в гащите 😯
баща й в това време прав и си върши работата по малка нужда 😆
от нейната гледна точка: чува чуркане, обаче панталоните са обути (поне това вижда детето в гръб), събира две и две и прави извода си
само на две години и половина.
а и свири. то няма какво да пиша, трябва да се види и чуе.
батето е виден меломан. спор няма. свирил е, а и свири на разни инструменти. пък и е горд собственик на неколко китари. едната стои до камината, чака си чинно реда за подпалки, другата в стаята на диването, а третата и той не е сигурен къде е 😀
не веднъж батето, като добър тати, е свирил и пеел на Ния. да, ама като поотрасна детето, започна да се плаши (нали е нежна душа) и не даваше на баща си да свири. дали се плашеше от китарата, от звука, от пеенето – нямам идея. НО днес какво се случи, направо ни изуми.
прибира се Ния от двата почивни дни на вилата с баба си и дядо си. след има-няма час тя отива при китарата до камината и започва да свири. след което я взима (китарата), която е по-висока от нея, сяда на стола и започва да ми пее и свири. ей така се ококорих 😯 първо аз, а после и батето.
няма лъжа, няма измама, факт! ЦЪК-ни и ще разбереш.
на цели 2 годинки!!!
макар и виртуално – редно е да ви почерпя за вторият РД на Ния, който беше на 11-ти август!
тази година реших да се доверя на себе си за направата на торта. през изминалите месеци успях да науча много неща, направих не малко торти, за които Графът разбра едва онзи ден тук е мястото да му благодаря за милите думи и „оценката”, която ми е дал! Благодаря!
решението каква точно торта да направя беше лесно, от няколко седмици диването почти по цял ден гледа филмчета с мечо Пух и приятели. обожава ги.
доста време ми отне, то не беше мислене, чудене, как точно да изглежда, разглеждане на много подобни торти за идеи, мислиш, сънуваш едно, то излиза съвсем друго, но съм доволна от себе си и от крайният резултат. все пак винаги може и по-добре 😉 (да не забравяме, че си имам само една гънка на разположение )
провокирана от ТЕЗИ коментари се присетих диването какви ги вършеше, когато беше в коремчето на мама
спомних си и стотиците опити да заснема качествено клипче, на това как малкото човече се вихри в околоплодните води на майка си. да, ама не. то знаеше, че нещо му кроя и при включването на „прожектора“, веднага затаяваше дъх.
НО все пак открих едно донякъде сполучливо филмче: ЦЪК-ни и гледай внимателно обещавам да потърся и други 😉
mikiblue.com 