Този Портрет на стар автомобил ми напомни много за стария москвич на дядо.

напомни ми за безгрижните летни ваканции на село. имах детство, което не бих заменила за нищо. няма да се впускам в подробности, защото още сега очите ми се насълзяват при спомена.

много обичахме (става въпрос за мен и останалите 3-ма внуци) да се возим в колата. дори тайничко си мислехме, че всички ни завиждат за невероятното превозно средство. но в същото време всяко лято се молехме баба и дядо да продадат москвича и да ни купят магаренце с каручка. 🙂 така и не ни се отвори парашута.

Read the rest of this entry →

дългоочакваните застудяване и дъжд са факт. поне в софия. проливен дъжд, обичайните задръствания умножени по две, неработещи светофари, затлачени шахти, наводнени пътища, хаос. свикнали сме, нали?

на мен ми е лесно, аз си стоя вкъщи, гледам си детето и ако спре дъжда ще излезнем, ако не… здраве да е. гледам новините, цъкам с език и се моля да не ми се случва да закъсам някъде с колата в това време.

днес един мъж отива на работа. работата му е зад волана, непрекъснато е в движение. вали, не вали, задръствания или не, работата трябва да се свърши. точно днес той изтегля късата клечка, на неподходящото място в неподходящото време. справка тук – „Календар“ по Нова тв от 19.15ч, днес, към 11-та минута.

чудя се, ако не му бяха казали за липсващия преден номер, какво щеше да се случи? за каране без номера се взима книжка и се спира колата от движение. кой е виновен в този случай и има ли виновни? за непочистените шахти и наводнените улици?

неприятно е. особено, когато от изправния ти автомобил (в случая служебен) зависи работата ти и заплатата. неприятното е, когато издържаш жена и малко дете да останеш с вързани ръце.

отдавна не съм писала нищо. отдавна не съм преглеждала и чела любимите си блогове. спокойно, нямам намерение да се оправдавам и намирам извинения 🙂 всъщност повода да седна и да драсна един ред е РъДъ-то ми. на 4-ти юли пораснах с още една годинка
този пост трябваше да се появи на самия ден, но уви. имах желанието, но тук приказката – при добро желание има и начин – не важи.

Read the rest of this entry →

2-ри юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

всяка година на 2-ри юни, от 12.00 часа в продължение на 3 минути воят на сирените в цялата страна оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

просто 3 минутно мълчание. 3 минути в които да застанем на едно място и да помълчим. да натиснем спирачки на автомобилите си или байковете и да спрем за „цели“ 3 минути. толкова ли е трудно? нима работата или разходката ще ни избягат? едва ли.

дали в цялата страна почетоха Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България по този начин?

„А Денят на неговата гибел 2 юни ще е Денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си.“ netinfo.bg

1-ви юни, деня на детето! винаги съм обичала този празник. честно казано детски спомени от този ден нямам, но винаги съм чувствала и все още чувствам детето в мен. винаги съм се усмихвала на малките усмихнати очи минаващи покрай мен. винаги ми е ставало мъчно, видя ли сълзи в детските очи. често ми се е случвало деца да ме закачат и да се заиграваме.

никога няма да забравя една случка от преди няколко години:

Read the rest of this entry →

с публикацията Лондон, UK, или защо не съм писал от един месец насам Мишел ме подсети да разровя архивите и намеря нещо мое, писано преди време… 😉

има много причини, поради които искам да отида в Лондон!

една от тях е любовта ми към пътуванията!
няма човек (поне аз не познавам), който е бил в Лондон и да не е казал: «За да усетиш, трябва да отидеш там и да видиш с всичките си сетива магията на този град!»

Read the rest of this entry →

обвиниха ме, че съм си зарязала блог-а. ха! кой? аз? даа бе няма да се оправдавам 😛
по много теми ми се искаше да пиша, но тези дни наистина нямам никакво време или по-скоро време може да се намери, но го използвам за почивка. пролетна умора, знам ли…

Read the rest of this entry →

Мишел писа цяла тема за Краят на зимата (която така и не дойде). хихихи ама къде си сега Мишел? да видиш как:

снег-а се сипе на парцали,

с една дума вáли,

хем е пухкав, хем е мек,

с една дума снéг!

може би ще изпуснеш да зърнеш побелелия град.

Read the rest of this entry →