обещах торта. ми, ето ви я тортата 
използвах стандартната рецепта за руло, която Dimitrana S. прави.
необходими продукти
8 жълтъка
4 белтъка
100гр. захар
80гр. брашно
20гр. пшеничено нишесте
1ч.л настъргана лимонена кора
щипка сол
за крема
две пакетчета Крем Ванилия на д-р Йоткер
500мл студено прясно мляко
1 кутийка крема сирене Филаделфия
4-5 с.л. Кристалина
пресни ягоди
нямам идея защо, когато качвах снимките на тортата за РД на чичо-чичо, се сетих за един любим лаф:
„Вземи ме лодкарю на твоята ладия лека!” 😆
рецептата е нещо спретнато за час и половина (торта НЕ се прави за 1 час и 30 минути, още повече вита торта!!! е, с фигурките си играх предварително). нали трябваше да се ходи на РъДъ
готови платки, напоени със сироп от червен плод, крема е Сгущeнка и крем Ижел, за разкош – резенчета ананас. покритие и фигурки – шоколадово тесто 🙂
ще ви представя един специален подарък за един специален човек, който днес има рожден ден.
скромен подарък изпълнен с много любов, безкрайна положителна емоция, безброй усмивки и морски вълни. подарък носещ слънчев заряд и частица от нас тримата 😉
Честит Рожден Ден, Рошло I-ва! пожеланията на ушЕ, както вече казах на едно място 😀
у нас всеки си има собствено мнение и собствен вкус. е, не само у нас предполагам.
та аз съм по сладкото и соленото, каквото и да е, все ще го ям… добре де, има и изключение – доматите (зелени, червени, сини, каквито и да са) и шкембе чорбата. батето е по соленото, само и предимно, а ако има и месце, най-добре. добре де, има и изключение – хапва и шоколад, веднъж на няколко месеца; понякога опитва и от тортите ми, но винаги по една-две хапки и никога не иска допълнително. Ния хапва в зависимост от настроението. днес може да обича всичко, утре нищо и да се налива само с вода.
за съжаление от днес сме болнични с Ния, а вчера вечерта такива подготовки бяха за днешния празник. направихме кутийки за ниините госпожи, в които сложихме по едно „букетче“, отделно напълнихме една кутийка с още „букетчета“ и за другите госпожи, все пак и на тях им е празник. аз отделих една кутийка да подаря цветя на няколко колежки, а пък трета кутийка трябваше довечера да носим на бабата. както и да е, тати мина покрай детската градина, отделно успях да изпратя цветята до колежките и съм доволна. Ния също е доволна, защото няколко пъти искаше да се обажда на госпожите и да им носи кутийки, но като й обясних, че тати им е занесъл подаръците се успокои.
но най ме е яд, че утре гарджето ми ще изпусне детската опера. беше ми интересно как ще реагира после, дали ще и хареса. но здраве да е, друг път.
пускам тази рецепта специално за Пипилотка, но имам условие: да я спретне и покаже, а защо не и да почерпи
добре, де, също и за тези, които не успяха да си хапнат по една или друга причина. аааайде и за онези, които си хапнаха
пандишпанов блат с орехи:
7 яйца
14 с.л. захар – с лек връх
13 равни с.л. брашно с набухвател
70гр. смлени орехи
крем Ганаш:
400мл. течна сладкарска сметана
400гр. шоколадов кувертюр
40гр. масло
сироп за напояване на блатовете
вода, захар, какао и ром
за украсата
кафяв и бял кувертюри
упътване:
темата на поредното предизвикателство беше „сгради“. ето ТУК може да видите тортите с които участвах в предишните предизвикателства.
опитах се да направя нашата вила за подарък на майка, за нейния юбилей. за съжаление отново времето беше кът и не успях да си поиграя повече с детайлите. като цяло ефекта бе постигнат. когато майка отвори входната врата, погледна какво нося и каза: „А! вилата!“ – ей това ми беше достатъчно, значи се бях справила 😆 но да караме по същество:
помните ли ОНЕЗИ сметанови уиуави рози?
за прошка спретнах едно торте, пак с рози, пак лИлави, но този път от шоколадово тесто и не какво да е, а вито торте. сигурно ще трябва да направя поне 100 торти с рози, за да им хвана цаката най-накрая и наистина да заприличват на рози и да завия още толкова вити торти, за да имат вид и отвътре.
розите:
ТУК е първият ми успешен опит за вита торта.
в случая рецептата не е нищо особено. торта спретната набързо от наличните продукти:
ще ви предложа една закуска за претенциозни хора, както и „класиката в жанра“ за такива като мен обичащи солено-сладките вкусове. 😆 става дума за макарони, от които по принцип може да се приготвят чудна закуска, вкусна салата, апетитно ястие или сладък десерт.
батето е много претенциозен стане ли въпрос за закуска, т.е. той НЕ закусва. веднъж на няколко месеца се съгласява съботно-неделните утрини да ни прави компания, но поставя изисквания и задължително закуската трябва да е солена! например ние с Ния обожаваме палачинките с мед и сирене, или с някакво сладко, а той се мръщи.
тази неделя Ния беше при баба си, т.е. съобразих се с моето желание за закуска сварих макарони. естествено, че попитах мъжО иска ли да закусва с мен, на което той отговори „да, но мноооооого малко“. в една малка чиния, от хубавия сервиз сипах малко макарони, рендосах кашкавал, сирене и шприцовах майонеза. идеята беше да е красиво и сърце да не му даде да откаже да закуси или да хапне само едно залче. мисията почти се получи, защото хапна половината, а останалата част остави за после
Read the rest of this entry
mikiblue.com 
