тъкмо се засилих да ви задам една загадка, провокирана от някои последни събития и от радиото прозвуча тъжната новина: всичките 8 несъстояли се концерта на DM са отменени, от понеделник започва връщането на парите на хората закупили билети за концерта на групата в София.
такъв ми бил късмета. ;-(

_______________

преди дни, в един съботен брой на уважвания безкрайно от батето вестник Сега, излезна някаква си „американска“ публикация, към която беше прикачена снимка на Ния и покойния Бихчо. една от последните им снимки.

Read the rest of this entry →

първи, втори, а ето и:

continued от 2-рия ден
Междувременно на другата маса, се захванаха да покриват оная, накълцаната торта. Кръстиха я „ТОРТА С НЕПРАВИЛНА ФОРМА”. Какво бъркаха, не ме питайте. Изкараха от една кофа, една бяла смес и я оцветиха явно, щото това го пропуснах докато чаках Биг-боса Гарфилд. Накрая видях само, че има две топки. Жълта и лилава. ТОВА приличащо на вибратор нещо, което държи Пепи, не е гигантска гъсеница както първоначално си помислих. Това било „СМЕСВАНЕ НА ДВА ЦВЯТА“.  Въртя го, усуква го… /сега разбрах защо беше дошла без мъжа си/ и накрая го СМАЧКА  .    Дими беше изпаднала в УЖАС. То си беше ужасяващо… Не и стигна това, ами докопа и бухалката. За момент си помислих, че ме е видяла как надзъртам, обаче имах късмет. ТОВА ПРАВИ, И ОЩЕ. Накрая вдигна цялото нещо, което нарече „ЧАРШАФ“ и го метна върху кривата торта и почна да  ПОДГЪВА. ТУКА,  И ДРУГИ,   кой ли не си завира ръцете. Много хора дърпаха, подгъваха опъваха и накрая се получи ТОВА. Плеснаха и нек`ва ДЖУВКА отгоре и я метнаха на съседната маса.
 
Read the rest of this entry →

ето и втора част на разказа на паячето за Тортения семинар:

ПАК СЪМ АЗ
Втори ден
Малко continued от първия ден:
Някъде измежду събитията, съм пропуснал една друга тайнствена смес. Някакъв карамелен пудинг. Ама аз съм го пропуснал и като събитие, така че, няма да го измислям сега. Знам само, че имаше останало от същия тоя пудинг в една пластмасова чаша и го разгледах в последствие. Вида му беше странен. Странно кафеникав със зърнесто-топчест характер и не особенно примамлив аромат. При толкова бебета  с памперси наоколо, дори и не посмях да го опитам… Както и да е. Ще се върна отново към тази смес, като и дойде времето. Все някъде е документиран на снимки.
Другото което пропуснах, но всъщност не се губи хронологията, защото действието се разви около и след 12 през нощта, беше една странна операция. През целия ден, един странен кашон, добре облепен с тиксо и носещ етикет „ЕЛЕКТРИЧЕСКА СКАРА“, седеше самотен на една маса. Не тиктакаше, но пък и никой не прояви интерес към него. Та, в малките часове на 1-ви срещу 2-ри Май, най-сетне отвориха кашона. И к`во да видя вътре… Read the rest of this entry →

за толкова неща ми се иска да пиша, че се чудя от кое да започна.
дали да ви покажа и разкажа, що е то „Тортен семинар и има ли почва у нас?“; за едно топло и прекрасно пътешествие, макар и с малко примеси на тъга, но все пак усмихнато; дали да ви покажа малко снимки от старите ленти като molif-чето, обещала съм, дет се вика :-D; дали за началото и края на цигарите или пък за една невероятна сватба и нейните малки символи?

чудя и се мая. и все пак докато изчаквам да изстине крема за тортата на един рожденик утре, ще споделя за Тортения семинар ще копирам разказа на едно паяче, свидетел на лудостта на двайсетина кифли 😀

Здравейте! Първо да се представя:
ТОВА СЪМ АЗ
Живея си кротко и необезпокоявано на една стена, в една механа, находяща се в красивите Родопи малко над Язовир Батак – ЕТО ТУК. Защо ви разказвам всичко това ли? Амииииии, защото последните 3 дни в иначе спокойния ми живот се случиха разни неща, които мога да сравня единствено с историческите събития, влезли в историята преди много години в близоразположения Батак. То, че сме си историческа местност, се знае, но че ще преживея отново толкова емоции и сътресения, е, за това никой не беше ме предупредил.
Та както  мирно и кротичко си съществувах там, в един прекрасен, мрачен и  дъждовен ден на 1 Май на двора спря кола. От нея слязоха мъж и жена. В последствие разбрах че това са Албена и мъжа и Вальо.  Нямаше да ми направи голямо впечатление,  че идват хора, ама те като вдигнаха капака на Голфа, и като се почна едно разтоварване на покъщина… и всичката тая покъщина се донесе при мен. Помислих си, че тия хора ще живеят тук. То не бяха тенджери, то не бяха тигани, тави, кашони, торби и още една камара странни съдове които не бях виждал дотогава. Чак печка носеха. Викам си: „Край! Съквартиранти!” Точно се бях примирил, и на двора спира още едно голямо чудо. От него излязоха още 7 човека. И тия се преселваха за дълго явно, щото голямо разтоварване беше… Те поне отидоха в една от колибите.
Докато разбера какво става, дойдоха още коли. Ама много коли… Прииждаха отвсякъде. И всички влачат всякакви странни неща. Read the rest of this entry →

ще се опитам с прости думи да „покажа“ положението преди, по време и след протеста на 16.04. и как всички институции се опитват да изопачат проблема, да вкарат родителите в някакъв сценарии. всички всячески се опитват да ни втълпят, че видите ли проблем няма, места за децата има.

дано всеки прочел тези редове, разбере за какво точно става на въпрос.

за съжаление много родители въобще и не разбраха за какво точно е протеста, много родители обърнаха гръб, защото това не ги касаело лично. а всъщност нещата са прости:

протест за откриване на достатъчно места в детските градини за децата на всички желаещи родители, както и за спазване на оптимален брой деца в групите!!!

какво неясно има?! тук въобще не става дума за жителство, за критерии и прочие (както повече медии отразили събитието, се опитаха да изопачат нещата.) искаме места за всички деца на всички желаещи родители, както и съществуващите да не се препълват!

с този протест реално заявихме в публичното пространство, че ние, майките регистрираме наличието на проблем, както и наличието на дефицит в обществото в което живеем.

Общината би трябвало вече да е наясно, че тази година няма да й/им се размине, както миналата само с недоволство по градинки и форуми, и прехвърлянето на недоволството върху некадърно направената система.
тази година, въпреки системата, много родители най-после прозряха, че проблема не е в системата, а в липсата на места.
ако приемат едни деца, а останалите не ги приемат, проблема няма да е решен изцяло, а само за приетите деца.

дано с повече гласност по въпроса, проблема достигне до повече хора, които не ги засяга пряко, но имат гражданска позиция.

всяка седмица се откривали нови групи! то ако беше така – за три години по 52 седмици трябваше да има 156 нови групи, като сметнеш по 25 деца, общо 3900 места.

основното, което ни обедини за протеста е огромния недостиг на места в ДГ в София.

както вече цитирах един документ  (Правилата и нормативите за планиране на населените места), Общината е длъжна да осигури места за 50% от децата до 3 годишна възраст (яслена възраст) и 75% от децата в детска градина  (4 – 7 години).

според отговора на г-жа Фандъкова до родителите (на отвореното писмо), имаме цифрите на децата от набор 2006, 2007 и 2008г. за които Общината знае, че са родени в София, а именно:

„през 2006 година родените в София деца са 12 996, 2007 г. – 14 792, 2008 г. – 15 661.“

нека направим прости сметки за набор 2006: Read the rest of this entry →

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?“
„Защото съм жена?“, отговорила му тя
„Не разбирам“, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: „И никога няма да разбереш“.
По-късно малкото момче попитало баща си, „Защо мама сякаш плаче без причина?“
„Всички жени плачат без причина“, само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине – казал Господ,

– Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й – мястото, където любовта обитава.“

Ния расте. вече си е едно малко-голямо човече, което разбира всичко и почти не успяваме да я надговорим, а е само на 25 месеца 🙂 дори си има и прякор в яслата – професора

от горното какво излиза – ние остаряваме. факт.

често ме обзема носталгия по изминалите усмихнати и безгрижни детски дни на село.

става ми мъчно, защото помня и знам какво беше Там и какво е сега 😦

навън е дъждовно, но не това исках да споделя, а нещо което открих в едни стари записки. нещо, което ме накара да се усмихна, да си спомня, после да си поплача.

Read the rest of this entry →

нямах си друга работа, та се изпуснах преди време в един коментар за едни обувки, ама преди да напиша кото и да било и преди евентуално да пусна снимки, deni4ero иска-не иска, обещава да пусне и тя снимки, т.е. танто за кукуригу 😆

той батето ме човъркаше да пиша отдавна, ама покрай емоциите около първият яслен ден, хич и не ми беше до разказване. сега е мъъъъъъъничко по-спокойно, а и тъкмо дремнах има-няма два часа, та докато си пия кафенцето, ето ви и приказката за Обувките:

имало едно време едно моме, било дете, пораснало, ама само на години. влюбило се, оженило се, родило дете. променило се, не на акъл, на размер. най-фрапиращата промяна била №-ра на обувките, които момата-вече мама успявала да си нахлузи на краката. тези дъъъъъъълги, стройни (не чак, колкото били, еееех) крака, пораснали с ЦЯЛ №, та от №40, мамата започнала да си купува обувки №41 😯 .

Read the rest of this entry →

седмицата започна много добре. бяхме на контролен преглед за очето на Ния. отидох със свито сърце, защото очаквах доктора да каже, че в четвъртък трябва да сме на линия за операция. оказа се, че досегашното лечение има положително влияние и очето върви към оправяне, дори няма да се налага операция (пу пу пу). аз като чух, в първият момент не можах да повярвам, в следващият се ухилих като зелка и малко след това щях да ревна. батето и той така, като му се обадих след прегледа. забелязах, че дори и доктора се зарадва, че операцията се отменя (дано, дано). продължаваме с очилата и закриване на здравото око по половин ден и след 4 седмици пак контрола.

на другия ден пък се оказа, че трябва да тичам за изследвания, необходими при започването на ясла. т.е. платеното майчинство свърши, в момента съм платена отпуска и съвсем скоро работата ме зове, а пък диването ще ходи на детска ясла.

там също притеснения. сигурно диването ще реве вътре, аз отвън и така. ще видим.

да, но монетата има две страни.

Read the rest of this entry →

Жълтурчето си няма друга работа и ме набута в некъв заплетен сериал със сценарист vilford. ама младите са така, нямат си друга работа и се чудят как да си запълват времето 😛

1. има двама виновници за това този блог да съществува. ще ги посоча с пръст, един по един – Ани и Мишел 🙂 първоначално се дърпах, но не много. името беше ясно, очите ми едните са много големи, сини… та името беше измислено НО за жалост беше заето, наложи се да избера друго. трябваше да мисля бързо, щото можеше и да размисля накрая. ясно е какво измислих, Simply Red помогнаха. 😀 поне за мен е редно името на блога да се използва и като никнейм. освен в случаите, когато(ако) използваш истинското си име. няма как да знам дали първоначалните идеи са се променили, щото не е имало такива.

по първа точка толкова.

2. ще ми бъде интересно, ако някой си направи труда да ми остави коментар как си ме представя или представял. аз пък ще се въздържа от такива бележки обикновено със самите си коментари в различните блогове (в това число и моя) показвам какво ми е отношението и впечатлението от/към човекЪт 🙂 точка.

3. аз пък ще „освободя“ трима от правото да участват (освен, ако сами не решат, че неправомерно са освободени от това им право ). освобождавам батето от тази чест, щото не ми се иска да му развалям настроението преди сън, а и до някъде той е отговорил на част от питанките тук. освобождавам от същата чест и вторите двама, които споменавам в това писание (но пък и на тях давам правото да размислят) тук следва точка, но преди нея има още една видна личност, която НЕосвобождавам от правото на отговор и съвсем скоро очакам пълен доклад от нея.

аз казах. хау!